ЕДЀМ

ЕДЀМ, мн. няма м. Според Библията — земен рай, градина, в която живеели Адам и Ева до грехопадението. Ангелски залив наричат този край и с право, такива цветове навярно има едемът. В. Мутафчиева, СД, 159. // Разш. Книж. Рай. — На Ахмеда остават още пет синове. — С добрата воля те могат да се проводят в едема или в джендема; комуто където се хареса, там да отиде. Ст. Ботьов, К (превод), 34-35.

— От стевр. през гр. ’Εδέμ.

Списък на думите по буква