ЕДЕПСИЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЕПСЍЗ м. Диал. Безсрамен, безочлив човек; едепсизин. Дядо говореше тихо, но се разбираше всичко: — Нямаме невеста! — рече той. — Братята ѝ — едепсизите, разбрали, че си е още мома, и я дали на Руфатя за два пърча. Н. Хайтов, ДР, 217. — Какво е това от вази, бе едепсизи недни... Къщата ли сте рекли да съборите днешния ден? — тия си думи Кальо придружи с няколко удара по задниците на изплашеното си потомство. Ц. Церковски, Съч. III, 214. Някакво "събрание " поднесло на Високата порта искане да бъде сменен Антим. Българските еснафи избухнали в гняв. "Едепсизи, безсрамници! Няма да позволим!" — чували се викове в Балкапан, в Хамбара, в Галата. Хр. Бръзицов, НЦ, 209.

— От араб. през тур. edepsiz.