ЕДЖЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЖЀЛ, мн. няма, м. Диал. Смъртен час. — Добре, Мустафа ага, знам, че е писано, ама защо да е писано само на нас? — На вас ли? Ами нам малко ли ни е — с цели ордии мрем... еджел... От еджеля си никой няма да се отърве... Кой знае и нас какво ни чака. Ц. Гинчев, ГК, 276. — Белким който отива на бой, все го убиват? Комуто гдето е еджеля — гдето му е писано, там и ще умре. То е на бога работа. Ц. Гинчев, ГК, 374. От няколко години той се подвизава в това ханче, което му е така мило, щото ако някой му каже, че ще умре на друго ханче, той, бай Мите Бибата,.., смигнал би с дясното, малко късогледо око, с което би дал на говорившия да разбере, че "бае ти Мите си знае еджела"... Хр. Максимов, СбЗР, 16-17.

— От араб. през тур. ecel.