ЕДИКТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЍКТ м. Истор. 1. В римското право — програма за дейността на преторите, обявявана от тях при встъпването им в длъжност. Един от учените юристи в туй време,.., събрал по повелението на императора предишните едикти (постановления) на преторите и съставил от тях нещо като свод от закони, който бил издаден под името "постойннний едикт". Н. Михайловски, РВИ (превод), 278.

2. В някои държави — особено важен указ на върховната власт, важен указ на император, крал, управител. Извади[Симеон] от седефеното си сандъче едно съкратено издание на Юстинияновия кодекс, допълнен с редица укази и едикти от по-сетнешните императори. А. Гуляшки, ЗВ, 529. Прибягването към дуел било твърде обичайно нещо. Ришельо с едикт от 1626 г. го забранява под страх на смъртно наказание. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 7, 245. Като проводници на френски влияния се явяват и изгонените след отменяването на Нантския едикт .. хугеноти, които масово се заселват в протестантска Холандия. М. Бичев, АНВ, 347.

— От лат. edictum. — Т. Бурмов, За началото... — Български книжици, 1859, май, кн. 2, ч. II.