ЕДИНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДИНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е един, обособен от група, поредица от еднородни предмети, факти, лица; отделен. Присъствието на единични екземпляри от прилепи .. и през ранния сезон са едно указание, че и в днешно време това място служи за тяхно зимно убежище. П. Делирадев, БГХ, 71. Остават три единични звезди — Тау в съзвездието Кит, Епсилон в Еридан и Епсилон от Индиеца. И. Спасов, ЧК (превод), 158. Съществителните собствени имена означават единични лица и неща и с това се представят сами по себе си като определени. Л. Андрейчин и др., БГ, 89. Те бяха образували групи, които действуваха много по-успешно, отколкото единичните лица. П. К. Яворов, Съч. II, 205. Ударите следваха непрестанни, безпощадни и смели. Ту единични, ту залпови, те люлееха черната сграда. Хр. Смирненски, Съч. II, 205. // Който е един, единствен от даден вид, който не е част от група, поредица от еднородни предмети, факти и др. Нощем, когато всичко заспиваше, по мастиленото небе бръмчеха единични самолети. П. Вежинов, ВР, 106. Нарушения на Закона за горите — като безрабзборна сеч — не са единично явление у нас.
2. Обикн. мн. Който не се среща често; отделен, рядък. В южните райони на страната има единични случаи на заболели от салмонела. △ Да дадеш по-крупна сума на заем в днешни времена стана единично явление.
3. Който се състои само от една част, който не е двоен или групов. Стаичката беше с голи стени и пръстен под .., на единичните прозорци с прости дървени рамки бяха окачени басмени перденца. Д. Ангелов, ЖС, 73. Всеки етаж има по 4 малки стаи с тесни малки прозорчета, с тънки дървени рамчици и с единични стъкла. Г. Караславов, Избр. съч. III, 341. Цветовете на мака са единични, едри, с бели или ярко оцветени венчета. Бтн V и VI кл (превод), 76. — Позволи ми да попълня само един единичен [тото-фиш]. Тоя път сериозно! В. Пламенов, ПА, 37. Единична врата. // За ширина на плат — който е около 70 сантиметра. Противоп. двоен. — Има ли хасе единична ширина?
4. Който е предназначен само за един човек. Андрей и Васил изпращат на стария си баща единична пружина за легло. П. Велков, СДН, 307. Много неща в нея [стаята] ми говорят, че съм сама: единично легло, едно нощно шкафче, една нощна лампа. В. Панайотов, НЧ, 151. Герган бе откаран в подземния етаж на затвора и хвърлен в единичен, тесен карцер. К. Калчев, ЖП, 294. Представях си себе си едва ли не като шильонския затворник — отделен от света в единична килия. П. Вежинов, ЗНН, 9. // Който се отнася до едно отделно лице. Единичните абонаменти се изпращат 10 дни след получаване сумата.
5. Който се извършва, осъществява само от един човек; самостоятелен. При единичното изпълнение [на лезгинката] мъжете танцуват с кинжали (ками). Пеене VI кл, 1965, 88. Стачките са различни — от единични, индивидуални, до такива с широк обхват.
6. Воен. За стрелба — при който всеки изстрел се произвежда с отделно натискане на спусъка, който се състои от отделни, повтарящи се по-дълги интервали. — Когато си чул стрелбата на хълма, тя единична ли беше или .. такава гъста, като от автомат? П. Вежинов, ВП, 39. Намести се, опря автомата до камъка, натисна спусъка.. Оловната струйка смете полицаите в ровината и Павел бутна копчето за единична стрелба. В. Андреев, ПР, 92.
7. Като същ. единично, мн. няма, ср. Филос. Философска категория, изразяваща относителна обособеност, отделност на вещите и явленията в пространството и времето и специфичните им индивидуални особености, съставящи тяхната количествена и качествена определеност.