ЕДИНОБОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОБО̀РСТВО, мн. ‑а, ср. Схватка, борба на двама противници един срещу един; двубой. По-нататък двама Момчиловци с щитове и ризници бяха кръстосали мечовете си и се бореха ожесточено. Само по веселите лица на ония, които гледаха, личеше, че единоборството беше игра. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Характерно за футболната игра,.., е голямата двигателна активност на играчите,.., единоборствата между играчите. В. Ангелов, и др., Ф, 6. Той [Антей] навиваше секиго, който би стъпил с него в единоборство, защото майка му помагаше му постоянно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 51.