ЕДИНОГЛАСИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОГЛА̀СИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Едногласие (във 2 знач.); единодушие. С това си решение Съветът за сигурност .. наруши безцеремонно принципа на единогласието на петте велики сили. ВН, 1959, бр. 2506, 3. Решенията са издават по единогласие или по вишегласие на членовете. ДЗОИ I (превод), 102.

2. Рядко. Едногласие (в 1 знач) (Ст. Младенов, БТР).