ЕДИНОГЛАСНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДИНОГЛА̀СНО нареч. Книж. 1. Едногласно (в 1 знач.); в един глас. Влязохме в селото. Селската будна стража ни поздрави единогласно от сичките плетища,.. Аз говоря пак за кучетата. З. Стоянов, ЗБВ I, 354-355. — Какво става тук? — изтърча разтревожен шишкав надзирател. — А всички по килиите. — Чакай! — извикаха единогласно в кръга. — Май ще има борба. Г. Караславов, ОХ IV, 358. И ревна цялата гора единогласно, така, без вятър, отведнаж. Н. Хайтов, ШГ, 272. Всите извикват единогласно: "ехее!", та тръгват. К. Шапкарев, Р, 14.
2. Едногласно (във 2 знач.); единодушно. — Виждам, светейший владико и вие високорождени боляри, че всички почти единогласно ме осъждате. Ив. Вазов, Съч. XIII, 184. Делегатите единогласно решиха да се вдигне въстание срещу турската тирания. Д. Линков, ЗБ, 80.