ЕДИНОГЛА̀СНО

ЕДИНОГЛА̀СНО нареч. Книж. 1. Едногласно (в 1 знач.); в един глас. Влязохме в селото. Селската будна стража ни поздрави единогласно от сичките плетища,.. Аз говоря пак за кучетата. З. Стоянов, ЗБВ I, 354-355. — Какво става тук? — изтърча разтревожен шишкав надзирател. — А всички по килиите. — Чакай! — извикаха единогласно в кръга. — Май ще има борба. Г. Караславов, ОХ IV, 358. И ревна цялата гора единогласно, така, без вятър, отведнаж. Н. Хайтов, ШГ, 272. Всите извикват единогласно: "ехее!", та тръгват. К. Шапкарев, Р, 14.

2. Едногласно (във 2 знач.); единодушно. — Виждам, светейший владико и вие високорождени боляри, че всички почти единогласно ме осъждате. Ив. Вазов, Съч. XIII, 184. Делегатите единогласно решиха да се вдигне въстание срещу турската тирания. Д. Линков, ЗБ, 80.

Списък на думите по буква