ЕДИНОДУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОДУ̀ШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който проявява единодушие. — Ти може да си на особено мнение, но аз виждам, че всички тук са единодушни. Й. Йовков, М, 20. При гласуването всички бяха единодушни — задачата трябва да се изпълни.

2. Който е основан на единодушие. Като обявяваме това наше единодушно решение на останалите г.г. избиратели от града и околията ни,.., приканваме ги да гласоподават в избора .. за горните трима наши съграждани. Ал. Константинов, БГ, 108. // Който изразява единодушие. В наше време надали е имало друга революция, която да събере всеобщите одобрения, да извика единодушните ръкопляскания на Европа и Америка,.. — като революцията на съединението. Ив. Вазов, Съч. XXV, 233. Организирането на Славянския събор .. предизвика голямо вълнение у българските интелектуални среди,.., поради единодушния протест на видни обществени и литературни личности. К. Константинов, ППГ, 173.