ЕДИНОДУ̀ШИЕ

ЕДИНОДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Пълно единство, съгласие в мисли, чувства и действия. Понеже ханският съвет решаваше само с единодушие, за да се постигне и то, трябваше да се направят задоволителни отстъпки на малцинството. Й. Вълчев, СКН, 116-117. Те разбраха, че гостенинът хвали селото им, говори за сговора и единодушието им. Й. Йовков, Ж 1945, 119. Трогателно беше това единодушие между мъже и жени, готови рамо до рамо да се хвърлят в борбата. Г. Караиванов, П, 23-24.

Списък на думите по буква