ЕДИНОЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДИНОЛЍЧЕН
ЕДИНОЛЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Книж. Едноличен. "Илиада" завършва с описание погребението на троянския вожд — Хектор, убит от Ахил в единолична борба. Ист. V кл, 1965, 51.