ЕДИНОМЍСЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който има еднакви мисли с други; едномислен. "Бъдете всинца единомислени, състрадателни". ИЗ 1874-1881, 160. Когато това стана известно в окрестностите, стекоха ся мнозина единомислени братия и сестри. ИХЦ (превод), 202.