ЕДИНОМЍШЛЕНИК

ЕДИНОМЍШЛЕНИК, мн. ‑ци, м. Книж. Мъж, който има еднакви възгледи, убеждения с други лица; съмишленик, единомисленик, едномисленик, едномишленик. Макар за външния свят "Мисъл" да представляваше списание на единомишленици, то бе в действителност едно общежитие на тайно враждуващи помежду си литератори. М. Кремен, РЯ, 423. Страх ме е нерешителността на един от нашите водители да не обезсърчи единомишлениците ни. С. Радев, ССБ I, 303. Кампанела е единомишленик на Бруно и Галилей. И. Спасова, ЧК (превод), 195.

Списък на думите по буква