ЕДИНОНАЧА̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Спец. Лице в армията, което еднолично осъществява военното и политическото ръководство. Първите му успехи го издигнаха в собствените му очи до убеждението, че той като командир единоначалник сам може правилно да решава всички въпроси. Кр. Кръстев, К, 212.