ЕДИНООБРАЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНООБРА̀ЗНО. Остар. Книж. Нареч. от единообразен; еднообразно. Сички треперехме единообразно, като по правила, а студената лапавица продължаваше да шиба по храстовите листи. З. Стоянов, ЗБВ I, 214.