ЕДИНОПЛЀМЕНЕН

ЕДИНОПЛЀМЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Книж. Едноплеменен. — Това ново и отрадно чувство,.., тук при съприкосновението с вас, народ единоплеменен и угнетен, стократно се усили. Ив. Вазов, Съч. VI, 94. Правителете на това [западното] българско царство види се са имале доста голяма войска, па са срещале съчувствие и в единоплеменното население на съседните области. ПСп 1876, кн. 11-12, 121.

Списък на думите по буква