ЕДИНОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОРО̀ДЕН, ‑дна, дно, мн. ‑дни, прил. Остар. Книж. 1. За рожба, чедо — който е единствен на родителите си; еднороден. След като величае Бога-Отец като вседържател [Константин Философ] посочва Исус Христос като негов единороден син. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59. Яко беше довел със себе си своята единородна дъщеря, която ся наричаше Елиса. Кр. Пишурка, МК (побълг), 345. — Учителю, моля ти ся, погледни на сина ми, защото ми е единороден. КТЕМ, 354.

2. Който е от един род, от една народност, кръв с друг; еднороден. Селянинът е жертва на користолюбивите камилавки, на турските владетели и на нашите единородни чорбаджии. БГл, 2. Това мое дело надея ся, че ще да са яви приятно на моите единородни болгари. Р. Попович, Х, 12.