ЕДИНОСЪ̀Щ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Едносъщен, едносъщ; единосъщен. Той е цял издялан от земна истина — суров, първичен,.., единосъщ сякаш във всички времена, — наш селянин, бащата, стопанинът на земята ни, творецът на хляба. З. Сребров, Избр. разк., 183.