ЕДИНОСЪ̀ЩЕН

ЕДИНОСЪ̀ЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. 1. Остар. Книж. Едносъщен, едносъщ; единосъщ.

2. Религ. В християнството (за всяко от трите лица на Бога) — напълно съвпадащ, еднакъв с другия . Когато Син Божий има едно божествено същество с Бога Отца, то той във всичко е равен и единосъщен с Бога Отца. Хр. Данов, ППК (превод), 31. Узаконяват се нови социални взаимоотношения — феодалните — и религията трябва да намери образи, които да построят нов небесен свят, прототип на земния. Тогава единосъщният Вседържител Бог остава само идея, а чувствата на хората се пръсват,.., по безброй много светии. Н. Драгова, КО, 33.

? Света Троица Единосъщна и Неразделна. Религ. Название на християнския Бог, който е един по същество, но троичен по лица (Бог Отец, Бог Син и Светия Дух), равнопоставени по същината и божествеността си, образуващи едно цяло.

Списък на думите по буква