ЕДИНОЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНО̀ЧКА ж. Спец. Затворническа килия само за един човек; единична килия. След това го качиха на горния етаж и го оставиха в единочка. В тази малка болнич‑

на килийка оставяха само осъдените на смърт болни другари. К. Митев, ПБ, 389. През октомври 1942 г. варненският затвор вече беше препълнен! Новопристигналите малолетни затворници от софийския затвор поставиха по двама в единочка. Ж. Колев и др., ЧБП, 184.

— От рус. одиночка.