ЕДИНСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДЍНСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е само един, освен който други няма. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да портестира. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 224. Всред широкия двор,.., се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор — единственият бор в цялата околия. Елин Пелин, Съч. III, 9. Единственият човек, който беше прекрачил прага на кръчмата му тази сутрин, беше Давид Кьосето. Й. Йовков, ЖС, 115-116. Голият чай е единствената ни храна. Л. Стоянов, Х, 114. Ако искате да говоря право, то трябва да ви кажа, че жестокостта и зверството не са единствените страсти, които върлуват в утробата на тоя знаменит човек. Л. Каравелов, Съч. IV, 121. Единствен син. Единствен наследник. Единствен посетител. // При местоимения и съществителни, обикн. нечленувано — никой друг освен назования. Семейството ни беше голямо: родители, един брат и две сестри, по-възрастни от мене. И петимата неграмотни. Единствен аз ходех на училище. Мл. Исаев, Н, 25. Единствена Черна гора не поставяше условия, за да воюва. Ст. Дичев, ЗС I, 372. Жената, която единствена остана в стаята след грубия въпрос на момичето, не можеше да разбере скръб или яд изпитва то. М. Грубешлиева, ПП, 132.
2. Който е изключителен, неповторим, уникален. Денят беше започнал като всички други и ето неочаквано той се бе извисил, превърнал се бе в душата му в единствен и съдбовен. Ст. Дичев, ЗС I, 222-223. Трябва да се отпуснат средства за почистване и запазване на този единствен по рода си у нас исторически паметник. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Не си отивай, / ще ми бъде тъжно / без твоите единствени / ръце. Ив. Пейчев, Избр. ст, 138.
3. Като същ. единственото ср. Нещо (обстоятелство, предмет, мисъл), извън което няма други неща; едно, едничкото. Единственото, за което заслужава / да понесеш мъченията и куршума — / това не е гръмливата фанфарна слава, / а на народа тихата, добрата дума. Бл. Димитрова, Л, 236. // Онова, което е изключително, неповторимо или най-важно, най-съществено между нещата, явленията.
◊ Единствено число. Грам. Граматическа форма, която означава единичност на предмета или показва, че дадено действие се свързва с единичен субект.
? Един-единствен. За усилване — само един. Но пушката имаше само един патрон. Един-единствен. Г. Караславов, Избр. съч. X, 40. Имаше едно единствено желание: да се качи на кораба и час по-скоро да изгуби от очи старото дървено градче. Ем. Манов, БГ, 250. Залагам / заложа на единствена карта <нещо>. Рискувам. Това беше грозна, но горда, великолепна гора от жилави старци, заложили на единствената карта "победа или смърт". Н. Хайтов, ШГ, 257.