ЕДНА̀Ж

ЕДНА̀Ж нареч. Диал. Веднъж (в 1, 2 , 3, 4 и 5 знач.). Еднаж,.., той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. Белчо пристъпи еднаж, та — два пъти. Елин Пелин, Съч. I, 150. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз; — човек учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Само еднаж [народът] се подигна — когато царят раздаде ширни късове земя на вси владици. Н. Райнов, КЦ, 39. Аз бях лош вития,..,; но и така да бяше, аз все пак постигнах чтото си турях еднаж на ум. Й. Груев, СП (превод), 310-311. Но ето еднаж / някой песен полека / подкарал. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 72.

— Друга (остар. и диал.) форма: една̀жд.

Списък на думите по буква