ЕДНАКВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНА̀КВО нареч. 1. По един и същи начин. На всеки подобен въпрос бай Михал ми отговаряше еднакво. — Това е едно цвете — планинско цвете. Ив. Вазов, Съч. XVII, 108. Научи се хубаво и вящо да гледа волове и сякакъв добитък, дълбоко и еднакво да оре и равно да сее. Т. Влайков, Съч. II, 90. Жените се обличаха еднакво. Почти всички ходеха със старомодни кокове. М. Грубешлиева, ПП, 33.

2. В една и съща степен. В сиромашкия двор на нане Стоичко беше израснала чудна върба. Още от земята тя се разкланяше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин, Съч. II, 7. Враждите се забравиха, задушевно роднинство свърза всички тия хора, които сега еднакво страдаха, еднакво се надяваха и обичаха. Й. Йовков, Разк. III, 140. Техниката и науката са еднакво нужни за образованието на един народ — едното без другото не е възможно. Л. Каравелов, и Хр. Ботев, ЗК, 89. Платът не е навсякъде еднакво оцветен.