ЕДНЍЧКО

ЕДНЍЧКО. Остар. Нареч. от едничък; единствено, само. Одеските първенци,.., престават отведнъж да се интересуват за него, щом разберат, че то [дружеството] не ще бъде послушно оръдие в ръцете им и че

им създава едничко материални задължения. М. Арнаудов, БКД, 128. Турчинът не подозираше нищо, не се извръщаше дори и това едничко го спаси сега. А. Страшимиров, ЕД, 102-103. Правдата баща е на порока, / а лъжата майка на порока: / истини едничко проумени / от ония, що са в тях родени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 40.

Списък на думите по буква