ЕДНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
EДНЍЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки. Числ. бройно. 1. Умал. гальов. от един (в 1 знач.). — Ето ти: три-и, четири-и, пе-ет столевки. Стигат ли? — Стигат, стигат, но .. хвърли още едничка и за бира. Д. Калфов, Избр. разк., 230. — Поне едничка [мекица] ми направи — не преставаше да я задява детето. Ст. Марков, ДБ, 120. — Ами уморена ли си, бабо, да те почерпя една филибешка ракийка? — .. Пивам едничка. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28. — Значи, сто кранчета .. — И всичките имат-нямат по петдесет тона едничкото. Д. Кисьов, Щ, 328. Изпрати ме мама / с торбичка голяма, / в тръни да се свирам, / ягодки да сбирам. / Намерих едничка / — изгубих торбичка. Ст. Дринов, СбХ, 44. Ще си изпиля три пиленца: / халал да ти ѝ едничкото, / да ти пее сутра рано. Нар. пес., СбГЯ, 211.
2. Който е само един, извън който други няма; единствен. Сега тя с радост видя Рада, едничкият близък человек на Бойча. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 199. Двамата свидетели при подялбата, едничките хора които можеха да посочат истината, отдавна бяха се поминали. Й. Йовков, Ж 1945, 51. — Нашата радост, нашата чест и едничкото място, дето ний се сещаме, че сме хора, е между своите в къщата си. П. Тодоров, Събр. пр II, 363. — И мене Андрея ми е едничък. Имах и щерка, но я загубих. Д. Талев, ПК, 193. В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничка на баща и майка. Ран Босилек, ВП, 49. ● При местоимения и съществителни, обикн. нечленувано — никой друг освен назования; единствен. Еднички те приказваха помежду си, но вяло, с едносрични думи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 91. Някои го смятаха за прекалено добър, други — за малко глупав. Едничък чичо му — отец Никодим, истински обикна Найдена още от дете. Г. Райчев, ЗК, 102. Никой не му докара хайдутите вързани. Едничък той се бе наел пред властите да залови или да разпръсне хайдушката дружина. К. Петков, Х, 150. Тоз само, що страдай / усамотен в разлъка, / едничък той ще знай / горчивата ми мъка. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 21.
3. Като същ. едничкото ср. а) Едно нещо (предмет, факт). Ще станете богати .. / Но едничко само знайте: / туй богатство не скъпете, / бедни искат ли ви — дайте. Ем. Попдимитров, ПМ, 70-71. б) Единствено нещо. Едничкото, що му оставаше да стори, беше да се спусне в дълбокия дол на Манастирската река. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 181.
◊ Един-едничък. Разг. За усилване — само един; един-единствен. Аз нямам ни един-едничък хубав спомен / от мойте детски дни. А. Разцветников, С, 80. Всеки ден, всеки час тя е чакала със сърце, отмаляло от любов и горчиви съмнения някаква вест, едно мъничко писъмце, една едничка думичка. Г. Караславов, ОХ I, 420. Добро и зло, началото и края — / събрал ги бих в една едничка дума. П. К. Яворов, Съч. I, 115.