ЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНО̀ нареч. Разг. 1. По един и същи начин; еднакво. Сичките пръсти сѐ едно болят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 111. На глух да свириш, пиян да черпиш, мъртъв да кадиш — сѐ едно хваща. П. Р. Славейков, БП I, 281.
2. Разг. При противопоставяне или съпоставяне. Едно… друго. По даден, определен начин, различен от някакъв друг. Едно се работи на свое, а друго — на чуждо.
3. В съчет с гл. съм. Едно е ... друго е. При противопоставяне, съпоставяне на две положения, състояния — за означаване, че дадено положение, състояние има свои особености, отличава се от посоченото след това. Едно е да си учител, друго е да си лекар. △ Едно е да си назначен за заместване, друго — на щатно място.
4. Остар. Заедно. Поклон тъжен тебе, княже, вам / сирачета незлобни! / Днес България скърбяща с вас / едно осиротява. Ив. Вазов, БМ I, 131.
◊ Все (се) едно. Разг. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз че или да. За означаване на равенство, еднаквост при сравнение. От всичките съкровища в пещерата му останал само зеленият пръстен. — Него като имам, все едно, че имам всичко — си рекъл момъкът. А. Каралийчев, ТР, 132. Да останеш гледач на стопанския добитък, все едно да станеш селски говедар — така гледаха селяните засега на тая служба. Ил. Волен, МДС, 177. — Дъще! Голямо добро съм видял от майка ти. Дай да ти цалуна ръка. Като ти цалуна ръка, все едно, че на майка ти ще цалуна ръка. Й. Йовков, ЧКГ, 171. 2. Разг. За посочване, че някакъв предмет е еднакъв с друг или че дадено действие се проявява по един и същи начин спрямо повече обекти. Циганска вулия и калугерска торба все едно. П. Р. Славейков, БП II, 201.
3. Със следв. изр. със съюз да или че. За посочване, че даден факт е подобен, почти същият като друг, изразен в следващото изречение; сякаш. Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно, че свиреше на невидима свирка. А. Дончев, ВР, 12. — Денят ми е лек, радостен.. Забравих болката, родината все едно, че е при мене. П. Вежинов, НС, 18. 4. Обикн. като вмет. израз. а) За посочване, че даден факт остава непроменен или че дадено действие се осъществява независимо от известни обстоятелства; безразлич‑
но, независимо. Ден или нощ, все едно, боевете при Драва нито за миг не затихваха. П. Вежинов, НС, 103. Това бяха очите на всяка майка, все едно дали тя е човек или звяр. Й. Йовков, ВАХ, 152. По Искрецката река нагоре от Своге съм ловил такива черни мрени и кефали, каквито вече не съм и сънувал. Като почнех най-първо от дървения мост .. От десния до левия бряг, все едно. Д. Калфов, ИТШ, 88. — Сняг е на места до пояс, а има и големи, широки навеища. — Все едно — казах и махнах с ръка. Н. Попфилипов, РЛ, 93. б) За изразяване на увереност, убеденост в нещо, в извършването на някакво действие; така или иначе. Чувствуваше се, че докато не споделят впечатленията си, все едно, няма да се разотидат по кабините. Н. Антонов, ВОМ, 87. — Стой, мошенико! Всички изходи са завардени! Все едно, няма да избягаш!... М. Марчевски, ТС, 129. Все (се) ми е едно. Разг. Нямам отношение, безразличен съм към някакъв факт или действие, не се вълнувам, не се смущавам от нещо. "Щом не съм заедно с нея .. — все ми е едно къде и как ще посрещна Новата година." Д. Ангелов, ЖС, 222-223. Исках да ги разпитам за много неща, да им кажа как ще наредим училището.., но .. равнодушният израз на лицата им ми говореше, че всичко това е напразно, че им е все едно... Л. Александрова, ИЕЩ, 29. — Е, няма ли да те мъмрят? — Сѐ ми е едно... зарад тях няма да оставя баща си така... Елин Пелин, Съч. I, 83. Това е цинично, madame, нали? И аз го виждам, че не е красиво, но вам ако е все едно, за мен не е все едно. Ал. Константинов, Съч. I, 70.
ЕДНО-. Първа съставна част на сложни думи — прилагателни и съществителни — със значение: 1. Който има от един елемент, една част, едно нещо, напр.: едновалентен, едновръх, едноглав, едноделен, едноетажен, еднокорабен и под.
2. Който съдържа само една част, определена чрез съответна единица мярка, напр.: еднолевов, еднометров, едномесечен и под.
3. Който е еднакъв с друг по произход или по някакъв съществен признак, напр.: едноверец, еднокалибрен, еднокръвен, едноплеменен и под.