ЕДНОБРА̀ЧЕН

ЕДНОБРА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който е свързан с еднобрачие, който се отнася до еднобрачие; моногамен. Понеже сърната е еднобрачно животно — семейството живее вкупом цяла година. П. Петков, СП, 47.

Списък на думите по буква