ЕДНОВАЛЕНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВАЛЀНТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Хим. Който има само една валенция. Елементите от алкалната група във всичките си съединения са едновалентни. Хим. VIII кл, 1965, 95. Един двувалентен атом е еквивалентен на два едновалентни. △ Елементът натрий е едновалентен. △ Едновалентни алкохоли.