ЕДНОВЕРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВЀРЕЦ, мн. ‑рци, м. Книж. Мъж, който е от една и съща вяра, религия с друго лице (с говорещия или с този, за когото се говори). Шерифът си остана в Карлово без служба,.., с тежка фамилия и с фатализма, свойствен на едноверците си, покори се на божията воля. Ив. Вазов, Съч. Х, 119. — Братя са те, едноверци са, Ваше благородие... мъченици християнски... С. Северняк, ВСД, 188. Като наши едноплеменници и едноверци русите заслужават да ги обичаме. С. Бобчев, ПОС (превод), 190. Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славянете, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Хр. Ботев, Съч. 1929, 235.