ЕДНОВЕРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВЀРИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Еднаквост на вярата, на религията. На цариградския султан Белия цар обявил война и в името на едноверие и еднокръвие поканил Милоша да въстане със своя народ против турското правителство. Ст. Ботьов, К (превод), 110.