ЕДНОВИДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВЍДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. Книж. 1. Който е от един и същ вид с друг; еднороден, подобен. Събирание или приложение ся казва действието, чрез което единиците на много дадени едновидни числа ся събират в едно цяло. П. Р. Славейков, ПЧ, 30. Ако продавачът предложи, че продава три плата едновидни от разни качества,.., с условие да земе купувачът, който ще от тях в разстояние на три или четири дни и купувачът приеме туй условие, продажбата е уговорена. ДЗОИ III (превод), 80.

2. Еднообразен. Като стъпи слънцето в знак на телеца и цветът от бяла търница начнава да ся гледа вместо лъщението на едновидните апинейски снегове. Д. Попов, СбРС (превод), 76.