ЕДНОВЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВЛА̀СТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Единовластен. Наскоро след това бил пленен от византийците и Роман .. По този начин Самуил останал едновластен господар в държавата си и се провъзгласил за цар (993 г.). Ист. Х и ХI кл, 55. Първите две десетилетия от едновластното управление на Луи ХIV са ознаменувани със значителни политически успехи. М. Бичев, АНВ, 183.