ЕДНОВРЕМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОВРЀМЕННО. Нареч. от едновременен1; в едно и също време. Играчите застанаха един срещу други и едновременно почнаха. Елин Пелин, Съч. I, 178. Вечерта мъжете се прибраха, както винаги, почти едновременно. Д. Талев, СК, 7. Стопанинът на заведението, което бе едновременно и кръчма, и бакалница, и салон за политически събрания, дремеше в тъмния ъгъл зад тезгяха. Ем. Станев, ИК I и II, 6. Наскоро след построяването на Калояновата църква и едновременно с изписването ѝ бил наново изписан и старият храм. Ст. Михайлов, БС, 193. Всички влязоха едновременно в залата. △ Всички заговориха едновременно.