ЕДНОВРЕМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОВРЕМЀННОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ от едновременен1. Странно е да си помислиш [за съперницата си], че в мечтите устните ви се сблъскват в един и същ миг върху едни и същи устни, че пръстите ви се сплитат в едни и същи пръсти, че денят ви се буди с едно и също име. Тая едновременност и идентичност е просто осезаема. Бл. Димитров, ПКС, 93-94. Предметът действува едновременно и с еднакво напрежение и на двете ви очи и предава едно само усещание. Едновременността на двете впечатления прави ги неразделни едно от друго. Ч, 1871, бр. 24, 754.