ЕДНОВРЪ̀СТЕН

ЕДНОВРЪ̀СТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Който е на еднаква възраст с друг. Всекиму се е случвало да види през живота си как някое малко щрепелаче обува големите чизми на баща си и как се големи със своя накит пред своите едновръстни другари. Л. Каравелов и др., ЗК, 205. Гледала съм много гори, ала тази беше съвсем друга. Може би, защото е от гъсти, едновръстни дървета. Г. Райчев, Избр. съч. I, 157. При тая учителка .. учили са ся .. госпожа Слава заедно с всички ония госпожи, които видяхте одеве в събранието неи едновръстни. Хр. Данов, Лет., 1869, 151.

Списък на думите по буква