ЕДНОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОГЛА̀В
ЕДНОГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн ‑и, прил. Който е с една глава. Тия опълченци на културата сега са безполезни, сега, когато животът няма вече само една цел, не е вече едноглаво псе. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 55.