ЕДНОДУШИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Остар. Единодушие. Защо то [обществото] не упражнява винаги, със същото еднодушие, своето божествено право? Ив. Вазов, Съч. IХ, 187. Длъжна е [майката] да вдъхне в меките души на децата с добрите си примери и поучения,.., почит към родителите си, братско еднодушие. Ступ., 1875, бр. 4, 32.