ЕДНОЗВУЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЗВУ̀ЧНО нареч. 1. Еднообразно, равно по звук, по тон; монотонно. Вдадени в игрите, двете малки момичета непрекъснато си приказваха, тихо, еднозвучно и едва ли се чуваха помежду си. Д. Талев, С II, 266. Общественото мнение се явява обаче тук не на сцената .., а стои някъде отвън и скрито мънка и еднозвучно гъгне своята убийствено жестока присъда. М. Кремен, РЯ, 28. Спи мегдана. Чучурите пеят / еднозвучно. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 189.

2. В съзвучие, съзвучно. И познала от поглед, че сърцето на млечната ѝ сестра бие еднозвучно с нейното, княгинята още по-тихо, приведена към нея, продължи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 10.