ЕДНОЗНА̀ЧНОСТ

ЕДНОЗНА̀ЧНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Спец. Отвл. същ. от еднозначен2. Числата, като правило, се снабдявали с указания за мярката, така че еднозначността на записа ставала достатъчно определена. Матем., 1965, кн. 2, 3. За еднозначност може да се говори при синонимите.

Списък на думите по буква