ЕДНОКАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Разг. 1. Едноетажен. В широкия двор .. се белееше приветливо еднокатната къща с много стъклени прозорци. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 72. Къщата беше еднокатна, наскоро строена, с недоправени стъпала отпред. Ем. Станев, ИК I и II, 140.

2. Който се състои от един слой, един пласт; еднопластов, единичен. Печката не беше запалена и през еднокатните прозорчета в стаята беше нахлул студ. Д. Кисьов, Щ, 422. Еднокатни прозорци се поставят на помещения, в които не се живее и за които не е необходимо да се отопляват добре. М. Тодоров и др., ТМСС, 125.