ЕДНОКОПИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКОПЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. За животно — който има цели, нераздвоени копита; нечифтокопитен. Конят и магарето са еднокопитни животни. △ Сапът е опасна заразна болест по еднокопитните животни.

2. Като същ. еднокопитни мн. Зоол. Разред бозайници с едно цяло копито на крака; нечифтокопитни. Perissodactyla.