ЕДНОКРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКРА̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с един крак. Пред всички яздеше еднокрак мъж във военна униформа. Ст. Дичев, ЗС I, 163. — Роди дъщеря от втория си мъж, но ето че първият се върна. Без един крак... И какво мислите? Тя напусна втория, върна се при първия, еднокракия... ЖД, 1967, кн. 6, 3.

2. За предмет — който има само една опорна част, само един крак. Единствената мебел беше малка еднокрака кръгла масичка. Д. Добремски, БКН, 250.

3. Като същ. а) еднокракия<т>, еднокрак м. Остар. Човек с един крак. Сеймен: 200 къщи; черква и училище с 65 ученика; учителят им еднокрака Димитър Паскалев с плата 2400, 10 к[ила] жито. М. Кънчев, В, 256. б) еднокракия<т> м. Диал. Дяволът (Н. Геров, РБЯ).