ЕДНОКРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКРА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се извършва, който се осъществява, става само веднъж. Общината на българската книжнина е предвиждала два вида свои членове, именно "основателни" и "помагачи" в зависимост от размера на еднократната вноска. М. Арнаудов, БКД, 29. Големите еднократни дози [на йонизиращи излъчвания] пък причиняват остра лъчева болест, от която масово заболяха гражданите на Хирошима и Нагазаки. ЛФ, 1958, бр. 2, 4. Полуфабрикатите ще се предлагат в специални парафинирани чинии за еднократна употреба. ВН, 1958, бр. 2225, 1. Еднократна помощ.

2. Който става или е ставал някакъв само веднъж. Еднократен шампион. Еднократен първенец.

3. Грам. Едноактен (във 2 знач.). Еднократни глаголи.

— От рус. однократный.