ЕДНОКРАТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКРА̀ТНО. Нареч. от еднократен (в 1 знач.); само един път, веднъж. — В тая игра човек никога не може да остане навън, след като веднаж се е включил. Няма начин да бъдеш еднократно шпионин, а после да се отдръпнеш. Б. Райнов, НН, 303. Полезно е зимниците, особено пшеницата, да се брануват перпендикулярно или под ъгъл на редовете — при слабо развитите посеви еднократно, а при гъстите — двукратно. РД, 1950, бр. 339, 3.