ЕДНОКРЪВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКРЪ̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който има кръвно родство с друг, който е от една кръв с друг. Разкъсващата драма на отстъпника превръщаше всичките му сили в неукротима, свирепа злоба към своите еднокръвни братя, на които бе изменил. Д. Талев, ГЧ, 443. — Славянските народности в Османската империя са наши еднокръвни братя и братя по вяра и език. Ст. Дичев, ЗС I, 36. Тая стара жена след време имала много по-голямо влияние на бъдещия характер на кир Сотираки, нежели неговата еднокръвна майка. Л. Каравелов, Съч. VIII, 16. Русите показват словом и делом колко ги боли на сърцето за потъпканите християни, а повече за техните еднокръвни братя славяни. НБ, 1876, бр. 15, 59.