ЕДНОКРЪВНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКРЪ̀ВНИНА м. и ж. Диал. Близък роднина по кръв (мъж или жена). Не бяха едно племя и еднокръвнина человеците, които съставиха този народ [гърците]. Г. С. Раковски, БС I, 25. — Янке ле, булка убава, / да не бъдеш нящо роднина, / роднина със стопанина си, / роднина, еднокръвнина. Нар. пес., СбВСт, 406.