ЕДНОКРЪ̀ГОВ

ЕДНОКРЪ̀ГОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Спец. 1. Който има, състои се от един кръг. Разглежданите дотук еднолампови приемници поради това, че имат само един настройващ се кръг, се наричат еднокръгови еднолампови приемници. Т. Кръстев и др., СТ, 234.

2. Който се извършва, който става в един кръг, етап. Производственият процес при атомната [електрическа] централа може да се осъществи по еднокръгова и двукръгова схема. При еднокръговата схема парата за задвижване на парните турбини се получава непосредствено в реактора. Ел ХI кл, 1965, 21.

Списък на думите по буква