ЕДНОЛИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЛЍЧНО. Нареч. от едноличен (във 2 знач.); без участието на друг. Левски прибягва до всички източници за снабдяване с оръжие: купуване еднолично и организационно от вътрешния и външния пазари. Г. Бакалов, Избр. пр, 186. В изключителни, крайно критични моменти се налага ръководителят да действа еднолично.