ЕДНОЛИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЛЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от едноличен. Аз не бих изваждал наяве факта за едноличността на това двуличие, ако не бе характерен за днешните български литературни нрави. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 263.