ЕДНОМИНУ̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който трае, продължава една минута. — Предлагам със ставане на крака и с едноминутно мълчание да почетем тяхната светла памет. Г. Караславов, ОХ II, 620. Едноминутно прекъсване на играта. Едноминутна почивка.